охриптявал съм

Речник на българския език

1. охриптявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

охриптявал съм е производна форма на охриптявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. охриптявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

охриптявал съм е производна форма на охриптявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. охриптявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

охриптявал съм е производна форма на охриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).