охриптявал е

Речник на българския език

1. охриптявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охриптявал е е производна форма на охриптявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охриптявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охриптявал е е производна форма на охриптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. охриптявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охриптявал е е производна форма на охриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).