охриптявал

Речник на българския език

1. охриптявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охриптявал е производна форма на охриптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охриптявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охриптявал е производна форма на охриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. охриптявал — мин. деят. св. прич. м. р.

охриптявал е производна форма на охриптявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. охриптявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

охриптявал е производна форма на охриптявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).