охранило

Речник на българския език

1. охранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охранило е производна форма на охраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. охранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

охранило е производна форма на охраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).