охранил

Речник на българския език

1. охранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охранил е производна форма на охраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охранил — мин. деят. св. прич. м. р.

охранил е производна форма на охраня (мин. деят. св. прич. м. р.).