охнели

Речник на българския език

1. охнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

охнели е производна форма на охна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. охнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

охнели е производна форма на охна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).