охнела

Речник на българския език

1. охнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

охнела е производна форма на охна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. охнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

охнела е производна форма на охна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).