охнел

Речник на българския език

1. охнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охнел е производна форма на охна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

охнел е производна форма на охна (мин. деят. несв. прич. м. р.).