охлузил

Речник на българския език

1. охлузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охлузил е производна форма на охлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охлузил — мин. деят. св. прич. м. р.

охлузил е производна форма на охлузя (мин. деят. св. прич. м. р.).