охлабел

Речник на българския език

1. охлабел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охлабел е производна форма на охлабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охлабел — мин. деят. несв. прич. м. р.

охлабел е производна форма на охлабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).