охвало

Речник на българския език

1. охвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охвало е производна форма на охвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. охвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охвало е производна форма на охвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. охвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

охвало е производна форма на охвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. охвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

охвало е производна форма на охвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).