охарчил

Речник на българския език

1. охарчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охарчил е производна форма на охарча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охарчил — мин. деят. св. прич. м. р.

охарчил е производна форма на охарча се (мин. деят. св. прич. м. р.).