офъкало

Речник на българския език

1. офъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

офъкало е производна форма на офъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. офъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

офъкало е производна форма на офъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. офъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

офъкало е производна форма на офъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. офъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

офъкало е производна форма на офъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).