офъкала

Речник на българския език

1. офъкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

офъкала е производна форма на офъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. офъкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

офъкала е производна форма на офъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. офъкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

офъкала е производна форма на офъкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. офъкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

офъкала е производна форма на офъкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).