офъкал

Речник на българския език

1. офъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офъкал е производна форма на офъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. офъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офъкал е производна форма на офъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. офъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

офъкал е производна форма на офъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. офъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

офъкал е производна форма на офъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).