офъка

Речник на българския език

1. офъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

офъка е производна форма на офъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. офъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

офъка е производна форма на офъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. офъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

офъка е производна форма на офъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).