официализирало

Речник на българския език

1. официализирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

официализирало е производна форма на официализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. официализирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

официализирало е производна форма на официализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. официализирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

официализирало е производна форма на официализирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. официализирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

официализирало е производна форма на официализирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).