официализирал

Речник на българския език

1. официализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

официализирал е производна форма на официализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. официализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

официализирал е производна форма на официализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. официализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

официализирал е производна форма на официализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. официализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

официализирал е производна форма на официализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).