офейкаше

Речник на българския език

1. офейкаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

офейкаше е производна форма на офейкам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. офейкаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

офейкаше е производна форма на офейкам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).