офейкало

Речник на българския език

1. офейкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

офейкало е производна форма на офейкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. офейкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

офейкало е производна форма на офейкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. офейкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

офейкало е производна форма на офейкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. офейкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

офейкало е производна форма на офейкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).