офейкал

Речник на българския език

1. офейкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офейкал е производна форма на офейкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. офейкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офейкал е производна форма на офейкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. офейкал — мин. деят. св. прич. м. р.

офейкал е производна форма на офейкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. офейкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

офейкал е производна форма на офейкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).