офейка

Речник на българския език

1. офейка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

офейка е производна форма на офейкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. офейка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

офейка е производна форма на офейкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. офейка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

офейка е производна форма на офейкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).