отърчи

Речник на българския език

1. отърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отърчи е производна форма на отърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отърчи — повелително наклонение, ед. ч.

отърчи е производна форма на отърча (повелително наклонение, ед. ч.).