отърчеше

Речник на българския език

1. отърчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

отърчеше е производна форма на отърча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отърчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

отърчеше е производна форма на отърча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).