отърчахте

Речник на българския език

1. отърчахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отърчахте е производна форма на отърча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отърчахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отърчахте е производна форма на отърча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).