отърчал съм

Речник на българския език

1. отърчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчал съм е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчал съм е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчал съм е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).