отърчал си

Речник на българския език

1. отърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчал си е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчал си е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчал си е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).