отърчал е

Речник на българския език

1. отърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчал е е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчал е е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчал е е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).