отърчало съм

Речник на българския език

1. отърчало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отърчало съм е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отърчало съм е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отърчало съм е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).