отърчало си

Речник на българския език

1. отърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчало си е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчало си е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчало си е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).