отърчало е

Речник на българския език

1. отърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчало е е производна форма на отърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчало е е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчало е е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).