отърчало

Речник на българския език

1. отърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчало е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчало е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърчало е производна форма на отърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отърчало е производна форма на отърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).