отърчали

Речник на българския език

1. отърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отърчали е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърчали е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отърчали е производна форма на отърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отърчали е производна форма на отърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).