отърчал

Речник на българския език

1. отърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчал е производна форма на отърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчал е производна форма на отърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

отърчал е производна форма на отърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отърчал е производна форма на отърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).