отърколяло

Речник на българския език

1. отърколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърколяло е производна форма на отърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отърколяло е производна форма на отърколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).