отърколил си

Речник на българския език

1. отърколил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърколил си е производна форма на отърколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отърколил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърколил си е производна форма на отърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).