отърколил е

Речник на българския език

1. отърколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърколил е е производна форма на отърколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърколил е е производна форма на отърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).