отърколило

Речник на българския език

1. отърколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърколило е производна форма на отърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърколило е производна форма на отърколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).