отърколили

Речник на българския език

1. отърколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърколили е производна форма на отърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отърколили е производна форма на отърколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).