отърколила

Речник на българския език

1. отърколила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отърколила е производна форма на отърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отърколила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отърколила е производна форма на отърколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).