отърколеше

Речник на българския език

1. отърколеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

отърколеше е производна форма на отърколя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отърколеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

отърколеше е производна форма на отърколя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).