отърколели

Речник на българския език

1. отърколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отърколели е производна форма на отърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отърколели е производна форма на отърколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).