отъркваха

Речник на българския език

1. отъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отъркваха е производна форма на отърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отъркваха е производна форма на отърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).