отърквах

Речник на българския език

1. отърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отърквах е производна форма на отърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отърквах е производна форма на отърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).