отърквало

Речник на българския език

1. отърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърквало е производна форма на отърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърквало е производна форма на отърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърквало е производна форма на отърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отърквало е производна форма на отърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).