отърква

Речник на българския език

1. отърква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отърква е производна форма на отърквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отърква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отърква е производна форма на отърквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отърква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отърква е производна форма на отърквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).