отъркания

Речник на българския език

1. отъркания — м. р. непълен член

отъркания е производна форма на отъркан (м. р. непълен член).

2. отъркания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

отъркания е производна форма на отъркам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).