отървяло

Речник на българския език

1. отървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървяло е производна форма на отърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отървяло е производна форма на отърва (мин. деят. несв. прич. ср. р.).