отървял

Речник на българския език

1. отървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървял е производна форма на отърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отървял е производна форма на отърва (мин. деят. несв. прич. м. р.).