отървели

Речник на българския език

1. отървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отървели е производна форма на отърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отървели е производна форма на отърва (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).